Споделянето на инструменти като обществено благо (статия)

Сигурно сте чували, че една бормашина се използва средно едва 13 минути през живота си. Въпреки това, мнозина притежаваме лични бормашини. Ами ако има начин да знаете какви инструменти и играчки притежават приятелите и съседите ви, и да можете да ги заемете от тях? Звучи чудесно и точно това обещава споделената икономика. Но според Райън Даймънт, основателя на Торонтската библиотеката за инструменти и Склада за споделяне, не става точно така.

            Когато някой планира домашен ремонт, няма нужда само от бормашина. По-скоро му трябват най-различни инструменти и материали. Например, за направата и поставянето на рафт вероятно ще са ви нужни десет инструмента, сред които бормашина, циркуляр, работна маса, шлайфмашина, ролетка, нивелир, свредло, отвертка, защитни очила и може би стълба. При споделената икономика обаче, това значи да ходите у различни приятели и съседи, да координирате вземания и връщания, което увеличава неудобството и общите транзакционни разходи.

            Това е една от причините Торонтската библиотека за инструменти да възприеме по-различен подход. Тя отваря врати през 2012 г. и днес има в инвентара си над 7000 инструмента, които граждани могат да заемат според различни варианти за членство. С годишна членска такса от 55 долара потребителите могат да заемат каквито инструменти желаят, без да заплащат допълнителни такси, както и всякакви болтове и гайки – други важни елементи за изпълнение на задачите. По-високите годишни такси от 85 и 100 долара дават възможност за по-дълго задържане на инструментите, а също и спестяване на такси и достъп до сестринската организация Склад за споделяне – първата в Канада „библиотека за всякакви неща”.

Как еволюира всичко

            Всичко започва, когато Даймънт вижда клип за една от първите библиотеки за инструменти, която се появява в Бъркли през 70-те години. Вдъхновен от идеята, той я представя на своя екип от движението „Цайтгайст” и така се ражда малка неправителствена организация (линк – http://www.irbe.org/).

            През годините библиотеката за инструменти се помещава на различни и все по-големи места, а придобиването на инструментите осветлява структурното прахосничество в областта на домашните ремонти. След преместване в голям сутерен на поносима цена, първите доброволци започват да обикалят местния квартал в търсене на инструменти. Предположението, че има огромно количество инструменти, които не се използват, се оказва правилно и инвентарът започва да расте. Привлечено е и вниманието на различни медии, което носи допълнителни дарения, а Даймънт казва, че в един момент телефонът му е прегрявал от обаждания на хора, казващи: „Моля ви, вземете ми инструментите!” Изненадващо, но нито паричните стимули, нито отстъпките за библиотеката са водещата причина за даренията, а по-скоро желанието за разчистване на дома, за отърваване от устройства, които са били заменени, или неподправеното възхищението от визията на библиотеката за инструменти.

            През 2016 г. екипът отваря вратите си за Склада за споделяне, разширявайки вида на инвентара си. Тук торонци могат да заемат оборудване за лагеруване, за купони, настолни игри, играчки и спортна екипировка. Животът в крайна сметка е нещо повече от „направи си сам” в крайна сметка и популярността на новото начинание показва, че хората не държат толкова да притежават свои играчки и инструменти.

Предизвикателства с надеждността и поддръжката

            С конструирането и разрастването на библиотеката за инструменти тече и процес по определяне на оптималния брой инструменти, нужен на една общност. Екипът в Торонто трябва да се запита колко прободни триона са нужни на членовете му, 80-90% от които живеят в радиус от 5 км, за да намери баланса между наличността и свръхналичността. Библиотеката има 15 прободни триона и Райън изтъква, че „е ясно, че с тях се извършва малка част от съответните дейности в Торонто и сигурно броят на прободните триони, които си седят неизползвани, е хиляда пъти по-голям. Тук идва привлекателният модел със спестяването на ресурси.

            Ако оценката ни е, че повечето домашни инструменти днес се използват много рядко, то другата страна на монетата е, че инструментите в библиотеката се подлагат на много по-интензивна употреба. Райън обяснява, че оборудването се поддържа в „болница за инструменти”, където екип от отдадени доброволци почистват, настройват и ремонтират устройствата. Често инструментите са трудни за отваряне и диагностициране, а и са нужни резервни части, но Райън казва, че по-често екипът намира решения. Ако някой инструмент вече не може да се използва, се разглобява, а частите му се съхраняват, което поддържа живота на други продукти и помага за ремонта на подобни инструменти.

Как интензивната употреба може да повлияе на дизайна?

            Целият процес би бил по-лесен, ако самите инструменти се проектират за такъв тип употреба. За пример можем да разгледаме популярни схеми за споделяне на велосипеди и как те повлияват на дизайна на продуктите. Велосипеди, като използваните в Лондон и Париж, може да не са най-привлекателните или най-добрите, но са проектирани за интензивна употреба. Това значи, че може би са по-издръжливи, имат по-малко движещи се части и се нуждаят от по-малко поддръжка, като смазване или лепене на гуми. Този подход може да се приложи и за инструментите. В момента, ако трябва да закупят инструмент, Райън и екипът му просто търсят такъв с най-дълга гаранция. Но пък кръговата икономика би могла да предложи по-добра алтернатива – преосмислянето на дизайна с по-широко използване на модули, стандартизация и документация е само една част от възможностите.

Преодоляване на основния проблем с мащаба

            Движението на библиотеките за инструменти си е живо и здраво, но Райън изтъква, че е нужна инфраструктура. Библиотеките са локални, физически центрове, а не пиър ту пиър (децентрализирани, с равнопоставени участници – бел.прев.) интернет платформи, които в началото обещаваха толкова много. Не е евтино и не се разраства с изумителната скорост на ЕърБиендБи и Юбер. Библиотеката за инструменти на Торонто е неправителствена организация, без инвеститори, разчитаща на ограничени субсидии и членство. Даймънт засега е доволен от положението, но вижда голяма възможност в друга насока. Още по-успешното бъдеще би могло да се крие в предлагането на такива услуги от общините и пътят към тази цел би могъл да минава именно през публичните библиотеки.

            „Около 70% от една библиотека са рафтове, а 99% от рафтовете са претрупани”. Според Райън, днес хората предпочитат да си купят книга по интернет, да им я доставят до библиотеката и да си я вземат оттам – вече никой не преглежда предварително книги. Следствие на случайна среща, през 2015 г. Райън и екипът му създават първата библиотека за инструменти в обществена библиотека в Торонто. Целта им е да се разширяват с помощта на външно финансиране, за да бъде изградена нужната мрежа.

            Може да звучи идеалистично, но се е случвало преди: между 1883 и 1929 г., например, са изградени около 2500 библиотеки с финансовата помощ на бизнесмена Андрю Карнеги. Разширяването на библиотеките за инструменти – като публична услуга със свободен достъп – може да има силно влияние върху начина, по който произвеждаме, използваме и споделяме нещата си.

(Visited 265 times, 1 visits today)

Подобни публикации

НАПИШЕТЕ КОМЕНТАР

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *